"Бедствията и кризите, на които сме свидетели в последните години, са една от трудностите, с които не само общините, но и държавите и целият свят трябва да се справя все по-често. През последните години природните катаклизми стават все по-чести, природата ни показва, че климатичните промени са неумолими. Всички нива на управление трябва да променят начина и подхода си, по който се отнасят към превенцията на настъпване на подобни ситуация. Става все по-очевидно, че всеки един лев, вложен в превенция, спестява поне 10 лв. за реакция след настъпване на съответното събитие", коментира Георгиева в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
По думите й отделените пари за превенция са доста по-малко, отколкото тези за реакция след настъпване на бедствие. Тя посочи, че общите средства по двете пера за 2023 г. са 130 млн. лв.
"Ние не предлагаме част от този ресурс да бъде пренасочен към фонд за превенция, ние предлагаме да се създаде изцяло нов фонд с отделен бюджет", отбеляза Силвия Георгиева и даде пример, че в момента в междуведомствената комисия за бедствия и аварии чакат проекти за превенция на общини и областни управи на стойност над 250 млн. лв. По думите й тези проекти са се трупали през годините и за тях все не е стигал ресурс.
"Изключително належащо е всички институции заедно да достъпваме подобен ресурс, който да харчим координирано. И в момента всяка от институциите има свои собствени планове за превенция и реакция след бедствия, но те вървят успоредно един на друг, всяка си ги прави самостоятелно и почти не се координират, особено на ниво община и област".
Според нея най-трудната част от процеса на превенция е създаването на координация между различните структури.
