Според литературни данни, в края на 19 век в България е имало 1824 гнездови двойки . Царският орел е бил една от най-често срещаните птици, като е предпочитал за гнездене единични големи дървета в средата на обработваеми ниви, в близост до населени места. В днешно време популацията на царския орел се оценява на около 25–30 двойки, а известните сигурни гнездящи двойки през 2008 са едва 18. Към 2020г. са открити 34 двойки царски орли.
Тази тревожно ниска численост определя и природозащитния статус на царския орел. Над 90% от популацията на царския орел в България е съсредоточена в района на Сакар планина и Дервентски възвишения. Тези райони са се превърнали в последните крепости на местообитание на тази величествена и красива птица.
Основните заплахи, довели вида до ръба на изчезване са сходни на тези и при останалите видове хищни птици – загубата на гнездови и ловни местообитания, бракониерски отстрел, залагане на отровни примамки, токов удар и сблъсък с елетропреносната мрежа, безпокойство от страна на хората, ограбването на гнезда и нелегална търговия.
Царският орел е моногамен вид. Достигат полова зрялост на 4 годишна възраст. Двойката е силно привързана към гнездовата територия, като някои от гнездовите находища са заемани от царския орел в продължение на много години. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Състоят се в издигане на птиците във въздуха и рязко пикиране със свити крила до определена точка и бързо издигане по инерция.
Гнездата се обитават само през пролетта и лятото. Люпилото обикновено се състои от 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. Мътят и двете птици, а инкубационният период продължава 43 дни. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят. Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември – края на октомври.
Източник: greenbalkans.org
