Тя посочи, че ако бъде установена нередност, може да се подаде сигнал до ЦИК или до Комисията за защита на личните данни, а санкциите по нейни думи били "жестоки". По тази причина според нея през последните години явлението намалявало.
За тези избори, както и за предишните, не съм чула някой да е използвал личните данни на някого, коментира Дечева.
Другият вариант, който тя посочва, е човек действително да е предал
данните си и да се е подписал в подкрепа на дадена политическа партия,
коалиция или инициативен комитет, но след това да реши да оттегли
подписа си.
Дечева увери, че и това е възможно. "На същия сайт - на ЦИК, можем да оттеглим подкрепата си. Тоест, ние сме свободни граждани, на които може да харесва, а може да не харесва определена политическа опция", обясни тя.
В 3000 секции ще има машинно гласуване. Според Дечева обаче осигуряването на машините, софтуера и обучението е можело да се случи по-рано. Тя напомни, че Общественият съвет към ЦИК е бил инициатор на няколко срещи по темата.
Тя изрази мнение, че годините са били изгубени, защото никой не е бил
убеден, че отново ще се говори за машинно гласуване, след като през 2017 г. машините не са били използвани.
По отношение на сигурността на машинното гласуване Дечева посочи, че има два основни аспекта - единият е сигурността на самите машини.
От използването им по света, този тип машини, с този отрязък, който те произвеждат, на който ясно се вижда за коя партия сме гласували и за кой кандидат, този тип сигурност мен не ме притеснява, категорична бе тя.
Притеснява ме много повече какво се случва с машините, понеже ние преди избора едва ли някъде ще ги видим - гражданите да знаем къде и какво би могло да стане не както трябва, за да можем да бъдем внимателни, обясни Дечева.
