Обществото е безмилостно към учител, който внезапно не се е оказал на нивото на "моралния" стожер, който се очаква да бъде. Нямаме нищо против депутати, политици, полицаи, юристи да нарушават закона, но очакваме от българския учител възрожденско отношение към света, в който децата ни съвсем невъзрожденски смятат, че той е в ролята на техен прислужник. Това, разбира се, не е отскоро, още Ботев пише, че "учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк". За век и половина нищо не се е променило в училище. Освен смартфоните, с които можем да заснемем битолския просяк в неудобна ситуация и за нула време да провалим живота му, качвайки клипчето в интернет.
Очакваме учителят да бъде будител, без дори да знаем какво точно означава тази дума. Влагаме в понятието "учител" онова, което не влагаме в нито една друга професия и не му прощаваме. Живеем с мантрата "Учител е призвание" и съдим хората не според Наказателния кодекс, а според някакъв криворазбран морален закон за призванията. Учителите са особена категория хора, от тях се очаква да бъдат за пример нонстоп, да не вършат зло, да отменят родителите във възпитанието на децата, защото "Заплатите на учителите скачат".
Честит празник на учителя, който е изостанал дигитално и все трябва да го пращаме на преквалификации и курсове, защото нашето сладурче не знае с кой бутон се отваря книгата и може да възприема нови порции знание само онлайн.
Честит празник на учителя, който ни проваля вечерите, като ни кара да правим презентации и проекти, защото „как да оставим детето да ги направи само, като може нещо да обърка?“
Честит празник на учителя, който винаги ни е под ръка, когато искаме да питаме нещо в късен час.
Екипът на MediaNews
