Инцидентът
с фатален завършек се случил през нощта на 16.07.2013 г. в монтанското село
Громшин. Ербап дядото се разгневил, че съсед потропал на портата му да пита
нещо със заплашителни викове. Той взел газовия си пистолет, с който обикновено
не се разделял, и излязъл на двора. Въпреки че било тъмно, той ясно различил
силует на непознат мъж и като застанал на прага на входната врата на къщата,
насочил пистолета към него и произвел изстрел.
Непознатият се стъписал и
започнал да отстъпва към паркирания му наблизо автомобил, а стопанинът Велиев
уплашен от развоя на ситуацията избягал през задната страна на двора.
Междувременно минаваща наблизо с автомобил жена чула силни викове.Тя спряла и
отишла при колата на пострадалия, който направил опит да потегли на заден ход,
но рязко спрял. На шофьорското място видяла нейния съселянин Йордан Йорданов в
тежко състояние, с отметната назад глава и с кървяща рана на шията му. Веднага
подала сигнал на тел. 112. Въпреки проведеното оперативно лечение простреляният
мъж починал няколко дни по-късно.
Първоначално Велиев се признал за виновен, но
впоследствие дал уклончиви и противоречиви обяснения. Неправилно и
първоинстанционният, и въззивният съд са приели, че убийството е било извършено
в условията на неизбежна отбрана, вместо по поддържаното от прокуратурата
обвинение в умишлено убийство.
От събраните по делото доказателства,
показанията на свидетелката и заключението на съдебно-медицинска експертиза
безспорно се установява, че от страна на пострадалия била предприета само и
единствено вербална заплаха, осъществявана на разстояние от около два метра от
подсъдимия Велиев. В конкретния случай, подсъдимият стрелял по тялото на
пострадалия от близко разстояние с оръжие, ясно съзнавал характера и естеството
на извършваните от него действия и желаел или поне допускал настъпването на
последиците.
С Решението на ВКС делото се връща за ново разглеждане от друг
състав.
